Пътеводителя на Фъкморе – Другата България (а.к.а Македония)

Време е да ви споделя как премина неочакваното ми приключение в Македония, тридневно и кратко като първия ви секс, но същевременно достатъчно дълго че да си направя доволно много изводи и становища. Тъй като съм магнат, едно пътуване до Македония го решавам, както решавам дали да ида до магазина да си купя тоалетна хартия. Ходенето в Македония всъщност прилича на купуването на тоалетна хартия, с разликата, че като се избършеш веднъж повече не искаш и да чуваш за нея.

Паля лек автомобил, тип шкода, тип фабия, тип 1.9 дизел, сив металик и тръгвам. Събирам си 3ма верни другари (които са на заплата, щото никой не ме харесва и нямам приятели) и потегляме.

София – Кюстнедил – Крива Паланка. На границата българската гранична полиция работи с пълна пара… няма никой в кабинките, 10 метра по-назад некви люде пият кафе и не смятат за нужно да ми обрънат внимание около 40 минути. През Македонския пункт минахме далеч по-бързо – за около 7 минути, времето нужно на граничаря да извърши проста операция от няколко поредни плъзгания на 4 лични карти. Явно 7 му е астралното число, щото би трябвало да става за под минута.

Та нахлувам в Македония и веднага разбирам що има толкова Македонци в БГ, тука ще е по-зле… Влизайки те посреща доста лайняна обстановка, яростно контрастираща с смс-а който получаваш – „Добре дошли в Македония, люлката на цивилизацията“ Личи че това са били български владения, както и че не са били реновирани от когато са били такива. Няма кво да правим в Крива Паланка, та директно си продължаваме към Скопие. По пътя ни спира полиция, искат всички документи на колата, на пътниците и актовете на разждане на присъстващите, както и копие от конституцията. Даваме ги и ни изпращат по живо, по здраво, колкото и да не им се искаше, ама Фъкморе е документално издържан.

По пътя се отклонявам към антична обсерватория, която според местните е истинско чудо и приказ…Наса била потвърдила, че това е обсерватория… Та, покарах си 40тина километра за да видя това изключително място…

 

Разбирате, че не нищо особено и сте врътнали едни 80км за нищо, това някой западно европеец ще му се зарадва, американците биха плкалаи от умиления, ама за нас, българските чада, каманаците не ни впечатляват особено, щото си имаме доста.

Продължавме към Скопие, тук е момента да вметна, че е мега изнервящо да спираш 10ки пъти, за да им даваш по лев, два за магистрални такси, но пУтарините са на доста често, че чак ти писва… сложете едни винетки, бре хора. Ще спестите някой лев… Та стигаме в Скопие, по пътя нямаше нищи интересно, освен самия път, който според некви хора бил много по-хубав от наще пътища… сигурно, ако сравняваш селски път с магистралата, която води към столицата на Македонската република, земя на информатичари. При влизането в града едно нещо ти прави силно впечатление – навсякаде има българи, предрешени като македонци.

Та Скопие е доста тъжно градче, в центъра са строи „Антично Скопие“ доста кичозна комбинация от паметници и музей, които ще струват на Македонската икономика около 7 милярда долара, поне според местните, които както се досещата, не са особено довлни от факта, че ще плащат на някой за комплексите. Като паркирах колата на паркинг, веднага пристигат банда ромски македонски поданници да ми обяснат как щяла да лъсне от тяхното измиване. Дадох им 2 лева да се възбуждат, за да не намеря надпис „кур“ гравиран красиво нейде по шасито. Разгледахме центъра, които не е особено голям, малко каманаци и крепоста и седнахме в една кръчма.

Българските разбирания за пътуване в Македония обикновенно минават през мисли, как ще ни убият с камъни и никъде няма да сме добре дошли. Със сигурност няма да ни дават за пример, но лошо или надменно отношение не срещнахме, дори напротив,  сговорчиви са хората, черпят те ракии и ти обясняват кво си заслужава да видиш и кво не, което изненадващо се свеждаше до: „ми то тука няма кво толкова да гледате“

За да не изпадам в словоизлияния ето малко снимки:

И потеглихме към Охрид… по пътя, всички места през които минахме бяха окичени с Албански знамена, превзели са ги лошо…

Пристигнахме в Охрид, късно вечерта, посрещна ни „църен дечко“ да ни даде ключ от апартамента който бяхме наели ,настанихме се и тръгнахме по кръчмите. Цени народни, скопско, златен даб, ракия, плескавици на достъпни цени.

Като всичко друго в западната ни съседка, Охрид не е особено голям, но пък е едно прилично местенце, най-добре изглеждащото от местата, които имахме възможност да видим. Нищо грандиозно, но приятно градче с население 5000 души. Ако ще гледате нещо в Македония, то това ще е да е. Изображения от Охрид и околията може да си намерите в нет-а.

Та мотахме се два дни из Охрид, гледахме квото имаше за гледане и стана време да си ходим към БГ, като това щеше да стане през Битоля и Прилеп.

Битоля е „град без шиптери“, или поне така пишеше на един жилищен блок, като цяло няма кво толкова да разгледате там, има един римски град, които беше затворен и една главна улица, която прилича на Пиротска, абе въз мизерно си беше. Нямаш работа там, Македонците и те нямат работа там, за тва идват при нас да работят и живеят.

Ако Битоля е сравнително зле, то в Прилеп си е ебало майката, мега лоу лайф. Все пак минахме от там, за да видим твърдината на Крали Марко – готино местенце.

И като резко ми писна, си запалих скъпия личен автомобил и потеглих в посока – родино! Само една далечна мисъл се прокрадваше в главата ми – за кво ми е да анексирам земя на информатичари, като вече си имам земя на чалгари?  Не ми трябва, на никой не му трябва… Та врътнах един телефон и разпуснах армията скупчила се в подножието на Беласица…

Дата: 3 март 2013г.

Честита Нова Година!

От всички нови години най-обичам моята – ромската. Причината е проста – ще ям петел и се наслаждавам на социалните си помощи поне още една година. За поредно десетилетие никой в нашия дом не може да чете, което автоматично значи, че сме освободени от граждански задължения, по простата причина, че няма как да разберем дори и това вече да не е така, защото законите обикновенно излизат в писмен вид, а по планета HD нямат новинарски емисии. Толкова поне знам. Знам също, че имам права, без задължения, благодарение на страхотни организации, които мислят за хората като мен и ми помагат да се интегрирам – сиреч, да си живея спокойно по мой правила.

Да четеш е лошо, да пишеш също. С умиление гледам татко, аз съм 23-тия му син и няма да наследя нищо, но това не е проблем. Наследство се предава от държавата при раждане. Вече 11 поколения не сме плащали сметка за ток. 76 години са отминали от както трябваше да озаконим фургона, няма да го направим, защото изаконното ми право е да имам покрив над главата, ток по жицата и вода в кладенеца.

Пия от кристални чаши сълзите на българския данъкоплатец. Никой не иска да ме вземе на работа… или поне така мисля, щото никога не съм пробвал да си търся. Но въпреки това съм дискриминирам. Чакам 8-мото си дете. Ще се казва Дали – на Борис Дали. Фики, Анелия, Пепа и Кати ще се грижат за него, което значи, че свободното ми време да се развивам няма да бъде загубено.

Отивам да си взема сурвачката, с която сурвакам близки и роднини. Няма да изкарам много от тях. Но хубавото е, че имам и невидима сурвачка, която работи 24/7 всеки божи ден и клати родината, като урагана Катрина тестисите на бизон в някво прелестно място наречено Хамерика.

Ебал съм ти и прелестното място, по-убаво от тука нема. Всички в махалата ще ви потвърдят. Сутрин като видиш димящите комини, като чуеш траканаето на каруцата и арматурата в нея. Като Айше се къпе в бидона навън и знае, че я гледам похотливо. Като видиш дечурлигата да донесат първата си медна жица и бяга на странни чичковци и лели, които твърдят че ще ни спират тока-водата. От това, братя, по-хубаво няма! Няма!

За много години! Да сте ни живи и здрави и да си ни гледате!

С обич!

Версачи

п.п.

Албена Вулева ми помогна да напиша този текст. Благодаря ви Албена! Във ваще вени течи гореща ромска кръв!

 

New Year Resolution – Как да си вдигнем дохода!?

Янаури е месецът, в който всичко живо смята да направи няква промяна в живота си.

Знаем се, никой по наще ширини не иска духовно израстване, световен мир или нов златен век на културата. Всеки иска да има пари. Ако може много и ако може, да не ги е изработил. Та в този ред на източно Европейска геЙО-политическа харатерност на местното население, реших да излезна с няколко интересни начина, как да си вдигнете дохода.

Това ще се случи в няколко последователни поста през любимия ни януари. Знам че вече ви треперят ръчичките да разберете как да изкарате 2.50 лв. , за това няма да ви бавя повече. Лесно е! Вервайте ми!

Както уточнихме по-горе, никой, ама никой няма желание да се старае или труди повече, за да си вдигне дохода. Даже напротив, би било добре ако може да се трудим по-малко, ама да получаваме повече. Е, измислил съм го. Чети внимателно, пиша бавно.

Както се досещате има едно просто изискване. Щото не сте много досетливи, ще ви подскажа. Тъй като заглавието е: „Как да си вдигнем дохода“ се подразбира, че вече трябва да имате такъв. Сиреч, трябва да ходите на работа. Да, много гадно, ама за съжаление е факт. Като всичко гениално и моята система е изключително проста.

Всички си имаме сутрешен ритуал, обикновенно е кафе/чай +- цигара, две, три или половин кутия, зависимост кви са ни пороците.

Ставаш, търкаш гурелите, правиш кафето/чая, пафкаш си сладко и псуваш, че трябва да ходиш на работа. Особено като навън е минус 20. Някой дори се молят, щото колата им е на 17 години, а акомулатора на 9 и паленето е цяло приключение с неочакван край. Та докато извършвате сутрешния ви ритуал, ви се дохожда до тоалетна. Неоспорим факт.  До тук може би не загравяте накъде отиват нещата, е добре, ще ви подскажа.

Сутрешните ритуали се местят. Местим ги на работното място. Ще попитате „защо“? Няма проблем, ще ви отговоря:

Кафето струва пари, ако сте супер богати като мен и пието долче густо у дома (как се преебах с тва долче густо), то едно кафе ви излиза 70-80 стотинки, без да смятаме водата и тока, за направата му. Отделно от това, след кафе или чайче сутрин рязко ни се приисква да цопнем по едно говнце. Този ни акт води до нови разходи, а именно – вода и тоалетна хартия. Що да не си ги спестим?

Простата математика показва:

През 2015 ще имаме 251 работни дни. Да, доста кофти. От тази цифра вадим 20. (Не се чуди що, галфон! Нали имаш 20 дни годишен отпуск!) Щото повечето не сте ларж, като мен, ще приемем, че чаша кафе ви излиза 25 стотинки.  Туко що ви спестих 57.75 лв. Не е много, ама това са пари, които може да използвате за нещо полезно. Примерно да си купите две, три книжки… Добре, знаем, че няма да са книжки. Това са си няколко шишета Блек Рам. Наздраве!

Виждате лесно е. Но това далеч не е всичко. Щото дори прости действия като да си избършете задниците ви затрудняват, поради което ползвате в пъти повече тоалетна хартия от реално необходимата, ви спестих и този разход. Който по груби сметки ще ви донесе в хазната поне около 100 – 150 лева на годишна база. ОЩЕ БЛЕК РАМ! ФАК ИЕЕ!

После неволно се досещаме, че сте спестили и около и 10 – 20 лева за вода, щото това мазно лайно с едно пускане не се мие, а и не си амортизирате четката за тоалетна.

С по-горните си действия, вие също намалявате и реалното си работно време. Защото ако едно сране ви отнема около 5 минути с бърсането, то тези 231 едно сранета в офиса, се равняват на околко 2.5 дни допълнителен годишен отпуск. Знам, това е чудесно. При някои наблюдавани образци, акането може да отнеме и около 10 минути, при които се получават околко 1 работна седмица допълнителен отпуск.

Като допълнителен бонус, при някои работодатели се наблюдава възможност за безнаказано закъснение в рамките на 5-10 минути. Ако вие сте от късметлийте с тези работодатели, то честито. Още 2.5 или 5 дни допълнителен, безплатен отпуск на годишна база.

 

Е, вече сте по-богати. Благодарение на мен. Нека да обобщя ползите по-долу:

  • Спите повече (което е здравословно и донякъде ще компенсира жалкия ви начин на живот с който трудно ще доживеете 50)
  • Спестявате около ~250 лева за цялата година и намалявате работното си време, респективно стреса.
  • Получавате допълнителна оптуска между 1 и 2 седмици – плащат ви време, в което не работите – Воала – туко що си повишхте заплатата, самички, без да се напъвате грам.
  • Ставате по-социални, защото в офиса има доста хора, с които може да пиете кафето/чая си и да общувате по интересни теми – примерно Биг Брадър, Х фактор, Миглена Ангелова, Чалги певици и т.н.

Очаквайте скоро лекция номер 2. Озаглавена: :“Още може!“

Успех. Вярвам във вас! Заедно можем да свалим БВП още повече и тотално да срутим тази и без това жалка държава.

Честита Нова Година!

Фъкмор аут!

2014: Равносметка

В последния ден на годината поглеждаме назад и виждаме:

– Тая година пак имаше 12 месеца

– 365 дни

– няколко изключително безполезни правителства

И до там… друго не се вижда, то е затрупано с касови бележки, кредитни известия и салфетки.

Всичко си е все същото и нищо не се промени. Нова Година със стари курви не се прави.

„Продължаваме напред!“

Чакра Наркотика

Притежаваме ли я и как да я употребяваме?

Осмата чакра в човешкото тяло, по-известна като Чакра Наркотика се намира зад ломбалния пункт, под мозъчната кора. По този начин не пречи на движението на човека в нечовешкото. Той е спокоен за своето позициониране и реакция към външна намеса във вътрешното. Демек той е чил.

История

Открита през 1887 от небеизвестния датски детски хирург Свен Чакрон-Хофман. При серия от експерименти, провеждани в Научния институт по детски и други трамви (НИДДТ) в гр. Съсекс, с помощта на мощен рентген-колайдер, открива първо наличността на панкреас, след това тънко черво и точно преди да изгуби напълно интерес, вниманието му е привлечено от бяло петно, с неизвестен характер, локализирано в черепа на изучавания обект от семейство хора.

Младият корифей инж. др. проф. асист. Чакрон-Хофман бързо осъзнал потенциала на това свое откритие и се гмурнал в изучаването на този рядък, но дълбоко удивителен феномен.

Първа стъпка била да започне небрежни експерименти върху безгръбначни едноклетъчни и други типове хора.

С неподозирани темпове достигнал до потресаващи разкрития и малки тайни скрити в магнитните вълни засечени от колайдера. След редица изнурителни дни и нощи, отдадени на науката и прогреса, в които прилежно записвал тези емисии, той стигнал до заключението, че те са насочени изцяло от вътре-навън и обратно.

След разшифроването на завета скрит в генетечния код, той установява, че си има работа с куха биометрична-психосуматична сфера с прави ъгли.

Това е преломен момент в познанието, който го кара да осъзнае, че е стигнал до същността на своето откритие.

Четири нобелови награди за световен мир, две награди Еми, последвани от тотално признание сред научната и чисто човешката гилдия, този феномен е именуван в чест на откривателя и неговите саможертви по пътя на просветлението. И така днес ние познаваме това явление, в най-фин детайл отвътре и отвъд, като Чакра Наркотика (chakris lux narcoticus).

Функции и проявления на Чакра Наркотика

Тя, чакрата, тотално изчерпателно канализира процесът на свръх извличането на максимални дози плътски и ментални удоволствия, предизвикани от приема на различни хранителни добавки и други химични макро-микро елементи.

При установен прием от такъв вид, в човешкия организъм са предизвикани процеси, предназначени за насоченото и организирано разпространение на тези чакра реагенти, като крайната им цел е агресивното и безвъзвратно проникване в топлото и леко влажно ядро на Чакра Наркотика (да не се бърка с „вулва-хипнотика (vulvae-hipnotis)„).

След необратимото абсорбиране на чакра реагентите и моменталното им хипер-активиране, последва възходяща промяна в настроението и възприемането на околния свят и други случайни срещи с него.

Това е преломният момент, в който Чакра Наркотика активира максималния си капацитет на работа и установява пълен контрол над личния пространствовремеви континуум на обследвания обект.

Употреба на Чакра Наркотика

След продължително третиране с дотук упоменатите потентни реагенти, настъпва кулминационен вортекс, който е критичен за усвояването на примитивни умения за експлоатацията на Чакра Наркотика.

Посредством тях, обектът навлиза в състояние, от което надали ще излезе и надали ще иска. Този етап от интервенцията е по-известен като „фазата“.

Забележка 1: По-детайлна информация за целия процес ще бъде поместена в приложение на издателство Тъмнина.

Забележка 2: При недостатъчно и посредствено излагане с чакра реагенти, е силно вероятно да не успеете да постигнете всички етапи на интервенцията описана в този научен труд, ако не и по-лошо.

Исторически тъжен помен: Свен Чакрон-Хофман почина от самоубийство, предизвикано от провежданите интензивни научни сесии, целящи пълното разкриване на тайните, скрити в дълбините на Чакра Наркотика.

Този научен труд е изготвен от екип в състав – Краличката и неговите най-компетентни научни сътрудници, които също така са много секси, а именно ТабакОн и неговата възлюбена турбИнна.