Ода за Ивелин

И дойди вечер и се смръчи,

Нашо Иве, все се пъчи!

Лющи некаква ракия, бело вино и трушия.

Пие, кльопа и се мръщи, неще да се връща вкъщи!

Неговата цел в живота е да ебе и тропа,

курви, бело и салфетки, четири цифрени сметки.

Лъскави коли, колбаси, синьо сирене, тераси,

панорамни гледки и цигарки, във портфейл държи стотарки.

Целия е у версачи, а отдолу по ташаци,

уруспий по гердани, гледат си го замечтани.

Нашо Иве им се смее, той за курви не милее,

иска ануси да пръска, не да пипа неква п*тка!

И стане рано, слънце грее, наше Иве ич му не е,

цела нощ съвокуплявал, даначни оценки давал.

Пали голфу и потегля, с мръсна газ, псувни нарежда,

какао бич, абитуриентки, слънчев бряг и екскременти,

големи сини аналгини, полови болести лечими.

Ивелинчо не му дреме, здравно осигурен е!

Познава точни резултати и играе карти с Кати,

седмицата отминава, кешовицата не намалаява,

Отминава си сезона, в слънчев бряг остава само бетона,

но всека вечер и рано призори, наше Ивче тука бди,

голфу кара бавно, бавно,  а из улиците полу празно,

дебне скандинавски минджи да ги черпи със маслинки!

Аре Иве, аре душо, прибери се в равно поле,

стегни голфу ти зимъска, до година пак ще пръскаш,

феромони и бисквити със грейви сос от медни пити,

голи охльови, смокини, царско село и бикини.

Наше Иве, не ви слуша, той магнат, не му пука,

вии живеете в сезони, той във плен на хормони.

И минаха илядо годин, наше Иве още броди,

най-известният ерген, неостаряващият бизнес мен.

Оро курви, дайте вино, Ивелин е пак на плажа, с бело сладко да ви маже!

Нощи дълги, мурви мръсни, куп тела с полови орагани невръстни,

и бинарно вий да знайте, на тоз нивга не се прайте, ще ви плесне със песници и ще оди да пипа цици.

Аре стига толкова…